Posts tagged българия

Секс все ни свързва, пол все ни дели…

„Какво е семейното ви положение?“, „Планирате ли да имате деца и ако да, кога?” и още други такива въпроси, които са били задавани в този ред на сестра ми и мои приятелки по време на интервю за работа. На мен са ми задавали само първият, вторият никога.

Жена бива „понапляскана” от съпруга си за „да ѝ дойде акълът в главата” или „да си знае мястото”. Често срещано явление не само по българските географски ширини.

Жените на ръководни длъжности в големи и малки компании са в пъти по-малко от мъжете.

Това са само три неща от нашето обществено ежедневие видни с просто око. Има и още. Много още. Човек може да започне да се рови и да извади още и още примери за дискриминиране на полов признак. С прости думи – жените не са на нивото на мъжете. От горепосочените примери нито на разположение за работа без прекъсване, нито на сила и нито на ръководни умения. Вие съгласни ли сте с това? Да, вас питам, мъже!

Read More

Епикризата на една патрЕотичност за чиста и свята република

Човек би казал, че това бе една добра работна седмица за българската петрЕотичност. В парламента официално се заклеха народните представители на две националистически партии и обединения, Волен Сидеров поиска снемането на флага на Европейския Съюз от Народното Събрание, разследването срещу Ангел Джамбазки за заплаха и слово на омразата бе прекратено от Софийска градска прокуратура, и същевременно медиите, блоговете и социалните мрежи вдигнаха много шум и следователно вкараха патрЕотите в главата и устата на обикновения българин.

Истината, че това изобщо не е ново явление. Носим си го от години с нас като скъп ключодържател донесен ни от Ваньо при последната му командировка в Източна Германия през 70-те. Крием се зад портрета на Апостола и емблемите на някога велики футболни клубове Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Локомотив (и в двата му А варианта). Уповаваме се на Библията, ерго на Господ. Мислим си, че сме единствените, уникалните и неподправените, най-гостоприемните – истинските човеци.

Read More

Липса на ищах

Нямам ищах. Не ми се пише. Не ми се туити. Не ми се публикува нищо във Фейсбук. Мълчи ми се. Даже не ми се и чете вече. Страхувам се, че пак ще попадна на информация, която ще ме накара да покрия лицето си с длан и да измълвя „Господи, слез на земята и си прибери вересиите!”

Read More

One down… And so many more to go…

В навечерието на годишнината от “Нощта на белия автобус” и точно в 17:59 часа премиерът Пламен Орешарски подаде оставка. Това може би беше едно от изключително малкото неща, които обеща и свърши. Поне от това, което изрече пред българското общество за малко повече от година управление.

Пиша този пост докато гледам предаването наживо от площад “Народно Събрание” на Иво Божков. И ми е много тъжно.

От една страна виждам хора, които вложиха толкова време, усилия и емоция за да свалят това правителство, да се радват и поздравяват. От друга, не мога да не тръгна да ги броя колко са. Единици на фона на седем милиона българи. Един нищо и никакъв минимален процент. Така ми изглежда ситуацията.

Read More

Eyes on the ball / Очите в топката

В последно време този глас направо крещи. Дере се с всички сили – „Очите в топката!”… И има защо. Наблюдавам какво се случва у дома… В България. Подмяната е пълна. Излиза някакъв изобличаващ властта материал или поредната корупционна схема на местно ниво и моментално в медиите се тиражира друга случка я с бежанци, я с мюсюлмани, я с гейове или нещо друго, което да накара народа да вдигне врява и да забрави за злоупотребата държавни ресурси, за държавната измяна или за неспазването на закон или два. Някой бивш еди-кой-си решава да нарече някакви пишман планинари „говеда” и да призове да не ги дирим и спасяваме. И целият Туитър и Фейсбук скача на нож. Има и още много други примери. Ежедневни такива.

Read More