На Български

Постове публикувани на български език и съдържащи личното ми отношение към събития и случки в България – родината, която наблюдавам от разстояние и често с въпросителни.

Когато екипът на президента Радев срещна Туитър

Днес официалният акаунт в Туитър  на президент Радев сподели, че повече няма да бъде поддържан, а ще има нов. Кратко, просто, ясно и с референция към новия канал за информация в социалната мрежа.

И докато в по-напредналата част от този свят се наблюдава приемственост при използването на утвърдени и разработени вече канали за комуникации, в България това за пореден път не се случва.

Ще кажете какво пък значи тук някаква си социалка. И няма да сте прави.
Read More…

Български вълнения – малцина срещу мнозина

Толкова е студено, че даже не ти се иска да отидеш оттатък улицата и да удариш една-две ракии в кварталната кръчма. За това седиш вкъщи, боцкаш от зелето, надигаш от гроздовата на баща ти и цъкаш във Фейса. И съвсем закономерно започваш да се вълнуваш. Ей така, по български.

Финландците избрали за Мис някаква тъмнокожа девойка. Ама вярно ли? При наличието на толкова руси красавици около нея, да изберат една “грозна черна”? Малцина виждат ксенофобията.  Мнозина фалшиви и истински герои се надпреварват  да споделят колко не са расисти, щото нали разбират от хубави жени, а “тая е грозна, бе!”.

Мерил Стрийп заема лична позиция, упражнява конституционното си право на свободата на словото и изведнъж се превръща във враг на тутраканската селищна система. Също като едно време. Малцина аплодират смелостта ѝ. Мнозина я попържват.
Read More…

История от седянката

Беше привечер и както всеки ден жените от околните къщи се бяха събрали на седянката под върбата пред къщата на Кула Данкина. Тези, който бяха дошли по-рано, бяха заели места на зелената пейка, а закъснелите си носеха от ония малки столчета, на които навремето невръстните им тогава деца са седели. Повечето чакаха козарят да върне стадото в селото, че да издоят козите и след това да вечерят пред телевизора. Другите бяха там просто по навик.

Нито една от тях не стоеше с кръстосани ръце. Коя ронеше царевица, коя нижеше чушки, коя въртеше вретено… Кула плетеше терлици за правнука или правнучката. Все още не знаеше какво ще е детето на Здравко. От както той замина за Испания, тя виждаше внука си един–два пъти годишно и получаваше обаждане по телефона също толкова често. Но за нея това не беше важно. Молеше се единствено децата да са добре и да знае, че си имат всичко. Ванко, синът ѝ, и Пепа, неговата жена, идваха всеки месец да я наглеждат и да и разказват за Здравко и младото му семейство. Това и беше достатъчно. Цялото село беше така. Почти нямаше къща без дете далеч от България.
Read More…

Вчера едни хора се биха

Вчера едни хора замеряха с камъни други хора. После вторите набиха първите. Всичко това звучи като махленска свада. Но не беше. Ситуацията беше много по-сложно защото първите бяха бежанци от лагера в Харманли, а вторите бяха български полицаи. И всички медии полудяха – телевизия, преса, новинарски сайтове, социални мрежи и народонаселение.

Кой прав, кой крив, няма никакво значение. Важното е да защитим България, нали? Щото тези 3000 души са повечето мюсюлмани (разбирай терористи), млади мъже (разбирай изнасилвачи и убийци), и трето нямат никакво място в родината ни (“Да се махат кой от където е дошъл!”)

От самото начало на бежанската вълна, доброволци и неправителствени организации алармираха българското общество за условията, при който бежанците са заставени да живеят в лагера в Харманли. Съществува липса на нормална канализация, лекарска подкрепа и обикновени хигиенни условия. В същото време Агенцията за бежанците, правителството и известни и неизвестни личности обясняваха как всичко е точно, как бежанците имат всички условия и получават пари по различни програми на нашата държава и на ЕС.
Read More…

Елити-шмелити или как формираме мнението си

В дните непосредствено след първи тур на нашите и резултатите от американските президентски избори, започна да се пише много за елити по света и у нас. Двама от най-уважаваните от мен български блогъри подеха темата също. Божидар Божанов започна с поста “Самоувереността на интелектуалните елити” веднага след като разбрахме, че Доналд Тръмп ще е президент, а Валери Шварц направи ретур на следващия ден с  “Hикой не е казал, че елитът не може да е глупав”. И двамата автори засягат доста интересни за мен теми, които с удоволствие бих обсъдил с тях на каса баварска бира. Може и Пиринско, ако все още не са го развалили.

Но аз искам да погледна върху елитите от друга гледна точка – тази на нашето ежедневие.

Питали ли сте се как точно формирате мнението си за това за кого ще гласувате? А за човека, когото показват по телевизията? А за това нещо, дето хем било бира, хем сок от бъз?

Всички черпим информация чрез медиите, разговори с приятели, колеги и роднини и/или от социалните мрежи. Колко от тях считаме за елити? Всички, някои и никой. Но за да съм по-ясен, нека погледнем един по един всеки от трите медиума за формиране на мнение.
Read More…

1 2 3 4 10  Scroll to top