На Български

Постове публикувани на български език и съдържащи личното ми отношение към събития и случки в България – родината, която наблюдавам от разстояние и често с въпросителни.

Криворазбрана цивилизация

Тази сутрин станах рано и се озовах в залата с единственото желание да се изпотя. Налях си вода за добавките, загрях и отидох на Смит машината за да започна с първото упражнение от днешната програма – клекове с щанга. И докато си нареждах тежестите забелязах две момичета седнали на пода правещи Russian twist с гири. И така – аз клякам, те въртят гирите от едната страна на другата, пъшкаме, стараем се и… дойде време за кратка пауза.

Цоцкам си аз от добавката и се опитвам да релаксирам квадрицепсите, а момичета започват да си говорят нещо. Не ги чувам заради музиката в ушите ми. Не ме и интересува. Погледът ми започва да рее из залата. Около двадесет пръча сме по лежанките или с гири пред огледалата и само тези две момичета. Изведнъж едната девойка протегна ръка и погали другата по бедрото. В следващия момент последва една изключително мила и нежна целувка по устата. Не френска с език, а от тези, които споделяш с партньора си съвсем откровено и бързо.
Read More…

Ани Лийбовиц за жените

Автобусът препуска в нощта по швейцарската  магистрала. Повечето пътници са потънали в сън, а някои четат или са вперили поглед в електронни устройства. А аз правя ретроспекция на един слънчев ден прекаран в Цюрих…

Пътешествието беше планувано отдавна и с конкретна цел – посещение на рядка изложба с портрети правени от една от майсторките на фотографията – Ани Лийбовиц. Тя е човекът, който е направил онази фотография, в която Джон Ленън гол прегръща Йоко Оно на пода. Ани Лийбовиц я заснема часове преди животът на битълса да бъде отнет. Няма как да не ви е попадала пред погледа поне сто пъти.

За последните 45 години Ани Лийбовиц е успяла да изгради репутация на един от най-добрите портретни фотографи в света. Успява да предаде неописуемо с думи чувство във всяка от своите творби. Те до една са живи и говорят.

Annie Leibovitz - Women portraits

Annie Leibovitz – Women portraits

Миналата събота Серина Уилямс спечели финала на Откритото първенство на Австралия срещу сестра си Винъс. Телевизионните камери запечатаха тяхната прегръдка и впоследствие благодарствените дума на всяка една към другата. Е, Ани Лийбовиц преди време им направи такава чернобяла фотография. Тя показваше същото, което видяхме на корта миналата събота и много повече. Нейният шедьовър наблягаше на сестринската любов и всеотдайност, на погледа вперен напред, на разбирателство и още сто неща.

В същата тази събота, в която сестрите Уилямс играха финалът, беше открита и изложбата на Ани Лийбовиц в Цюрих  на тема “Жени: Нови потрети” (WOMEN: New Portraits) . Тя включваше кадри на жени, на които всички се възхищаваме – жени от изкуството, от бизнеса, от политиката, от спорта, от социални дейности, от кабарето в Лас Вегас, от каубойските шоута в щатския Юг… Красиви, всяка само по себе си. Сигурни, всяка в това което прави. Искрени и истински, всяка все едно пред нея няма камера. Решителни и умислени, всяка изобразена в собствения ѝ момент. Прекрасни и силни хора.

Да – ХОРА. Човеци, като всички мъже.

Looking at Annie Leibovitz - Women portraits

Looking at Annie Leibovitz – Women portraits

Преди няколко дни един мой близък ме попита защо ако Щатите са толкова голяма демокрация, сега протестират срещу законно избран президент. Мисля че тази изложба на Ани Лийбовиц би била казала повече от 1000 думи в отговор.

Имаше две фотографии на Мерил Стрийп. Същата, която храбро изказа това, което много хора мислят за Тръмп. Имаше такава и на Елън Дедженерис, която от години се бори за равни права. Там бяха и  тези на Хилъри Клинтън и Мишел Обама, Елизабет Втора, Кейти Ледеки,  Шерил Сандбърг, поколението от актриси Ричардсън и още много други дали всичко от себе си и допринесли с таланта и работата си за едно по-богато и пъстро настояще и бъдеще.

Looking at Annie Leibovitz' work

Looking at Annie Leibovitz’ work

Дори и в развитите демокрации мнозинството от жените не биват третирани наравно начало с мъжете – трудово заплащане, наемане на работа, право на избор, домашно насилие… you name it! Портретите на Ани Лийбовиц са стопроцентов аргумент в полза на равнопоставеността на половете – силни, въздействащи и пленяващи. Би било чудесно, ако придобиете книга с нейните фотографии.

Снимков материал: Предоставени от Елеонора Кискинова, чиито телефон прави по-хубави снимки от моя. Благодаря!

Когато екипът на президента Радев срещна Туитър

Днес официалният акаунт в Туитър  на българския президент сподели, че повече няма да бъде поддържан, а ще има нов. Кратко, просто, ясно и с референция към новия канал за информация в социалната мрежа.

И докато в по-напредналата част от този свят се наблюдава приемственост при използването на утвърдени и разработени вече канали за комуникации, в България това за пореден път не се случва.

Ще кажете какво пък значи тук някаква си социалка. И няма да сте прави.
Read More…

Български вълнения

Толкова е студено, че даже не ти се иска да отидеш оттатък улицата и да удариш една-две ракии в кварталната кръчма. За това седиш вкъщи, боцкаш от зелето, надигаш от гроздовата на баща ти и цъкаш във Фейса. И съвсем закономерно започваш да се вълнуваш. Ей така, по български.

Финландците избрали за Мис някаква тъмнокожа девойка. Ама вярно ли? При наличието на толкова руси красавици около нея, да изберат една “грозна черна”? Малцина виждат ксенофобията.  Мнозина фалшиви и истински герои се надпреварват  да споделят колко не са расисти, щото нали разбират от хубави жени, а “тая е грозна, бе!”.

Мерил Стрийп заема лична позиция, упражнява конституционното си право на свободата на словото и изведнъж се превръща във враг на тутраканската селищна система. Също като едно време. Малцина аплодират смелостта ѝ. Мнозина я попържват.
Read More…

История от седянката

Беше привечер и както всеки ден жените от околните къщи се бяха събрали под върбата пред къщата на Кула Данкина. Тези, който бяха дошли по-рано, бяха заели места на зелената пейка, а закъснелите си носеха от ония малки столчета, на които навремето невръстните им тогава деца са седели. Повечето чакаха козарят да върне стадото в селото, че да издоят козите и след това да вечерят пред телевизора. Другите бяха там просто по навик.

Нито една от тях не стоеше с кръстосани ръце. Коя ронеше царевица, коя нижеше чушки, коя въртеше вретено… Кула плетеше терлици за правнука или правнучката. Все още не знаеше какво ще е детето на Здравко. От както той замина за Испания, тя виждаше внука си един–два пъти годишно и получаваше обаждане по телефона също толкова често. Но за нея това не беше важно. Молеше се единствено децата да са добре и да знае, че си имат всичко. Ванко, синът ѝ, и Пепа, неговата жена, идваха всеки месец да я наглеждат и да и разказват за Здравко и младото му семейство. Това и беше достатъчно. Цялото село беше така. Почти нямаше къща без дете далеч от България.
Read More…

1 2 3 9  Scroll to top