Един фалшив герой в страната на медийните чудеса

В последните няколко дни много се изписа за Александър Николов, който май се казва Спас Василев, но всъщност е сигурно,  че е @tourbg. Измамил хора със самолетни билети и пари, казват и потърпевши, и медии, и ГДБОП, и всеки българин в интернет, който има мнение по въпроса.

Само че… никой не казва защо Александър/Спас бе канен да дава интервюта по радия и телевизии, защо се публикуваха статиите му… И всичкото това без никой да го е проверил какъв е, що е, съществува ли реално под името, с което се представя, на базата на каква експертност е канен и т.н.

И аз като много други си говорих с него в самото начало. Даже доста. В един момент започнах да задавам въпроси. Изведнъж станах неудобен. Започна този пасив-агресив подход на туитене без споменаване на конкретно име, но е ясно за кого иде реч. После блокиране и т.н. Оказа се, че хората които ме следват са получавали „интересна“ информация за мен на лични съобщения и са били приканвани да ме отследват. Но това, разбира се, няма абсолютно никакво значение. Важното е, че много хора са били излъгани и ограбени. Но там, надявам се, органите на реда ще си свършат работата и жертвите ще получат поне някакво възмездие.

Александър Николов участваше активно в основаването, развиването и промотирането на цял новинарски сайт (chr.bg, по-късно преименуван на chronicle.bg). Навремето един от официалните съоснователи ме помоли за техническа помощ, за да пуснат сайта. Тогава попитах изрично дали @tourbg участва и ми беше казано, че той няма никакво отношение. Чак след като помогнах с каквото можах, разбрах че той всъщност има даже много общо със сайта, плановете и действията. Карах го на доверие. Както и много други, които писаха впоследствие безплатно за сайта. Би било интересно някой хубав ден да разберем как така се прави бизнес с човек, който никога не си виждал.

Няколко години по-късно вече развитата медия беше продадена на хората стоящи зад друг медиен уебсайт – Уебкафе. Те продължиха взаимноизгодната връзка с Александър Николов докато… този уикенд интернетът не гръмна, че ГДБОП се занимават със случаят Александър Николов/@tourbg /Спас Василев по съвсем друга линия – за измами със самолетни билети, пари и т.н. Набързо започнаха да трият името му под всяка статия, която беше писал за тях. Толкова бързо, че „Александър Николов“ стана „Стани автор“, но сърчът на Уебкафе все още показваше всички статии писани от него.

Е, аз имам въпроси:

  • Зашо Уебкафе работеха с човек, за който казват, че никога не са го виждали и не го познават?
  • Защо дават трибуна за изява в медия, претендираща за сериозност?
  • Защо е този внезапен устрем да се заличи неговото присъствие като автор?
  • Защо държавните медии в лицето на БНР и БНТ също канеха лицето Александър Николов да коментира събития в ефира им?
  • Защо всички медии работили с него сега се правят на ни лук яли, ни лук мирисали и нямащи нищо общо със създаването, акредитацията и поддържането на балона Александър Николов?
  • На какви принцип по-точно се избират авторите на коментари в медии с национално покритие, включително и такива поддържани с пари от данъците на българите?
  • За колко още коментатори като Александър Николов, редактори и интервюиращи не знаят нищо конкретно?
  • Има ли изобщо действащ механизъм за проверка на коментаторите/колумнистите преди те да бъдат излъчени в ефир или публикувани в онлайн медия?

Листата с въпросите спокойно може да продължи още няколко страници. Но вие вече може би се досещате за какво говоря…

Феноменът Александър Николов далеч не е единственият случай на фалшив герой в българската медийна среда. Прави впечатление, че системата просто няма никакъв механизъм, за проверка, стандарт на качество, елементарни морални устои или пък обикновен професионализъм.

Да, рядко се случва the sh*t to hit the fan, но когато се случи, всички си траят и фокусът бива поставен върху измамникът, а не защо се стигна то възможността той да мами. Видиш ли, медиите нямат нищо общо с валидиранетео на фалшивите герои.

Интересното е, че още през 2013 обсъждахме с човек, работещ в Дневник, дали Александър Николов е истински или не. Същата тема беше предмет на разговори със съоснователите на Chronicle.bg, работещи тогава в Уебкафе и други журналисти. Но това разбира се не се споменава в статиите публикувани „извънредно“ тази седмица. Всички споменават само, че през 2016 потребители на Туитър и Фейсбук са започнали да се съмняват. Странно как 2013 и 2014 станаха изведнъж 2016.

Това, че хора с хиляди последователи в социалните мрежи от години предупреждават за фалшивия герой Александър Николов, няма никакво значение. Медиите, който са имали взимане-даване с него, са си взели и са дали и сега просто вече приказката трябва да свърши. Угодно, нали?

Днес, когато българската журналистика протестира срещу опитите на правителството да влияе върху четвъртата власт, може би е чудесен повод да се замислим и за стандартите, които първите практикуват. Да си поговорим сериозно, на дълго и на широко за това как фалшиви герои получават трибуна за изява и възможност да манипулират общественото мнение.  Да си поговорим и за това дали ще се подхожда с някакви стандарти или ще продължаваме да я караме през просото. Ако ще е второто, няма смисъл от протести и гръмки изказвания.

Copyright © 2017 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.