Шапката на патриотичността или новото парламентарно представяне са поредния комплект пирони в ковчега на българската демокрация.

В пореден епизод от сериала „Абсурдистан – страната на неограничените възможности“ един член на изпълнително бюро, един бизнесмен и един главен прокурор на Република България пият кафе в офиса на първия и обсъждат разни неща. Един зам. министър в новото правителство вдига волно ръка в хитлеристки салют на една снимка публикувана във Фейсбук. Едни медии прибягват до една медийна стратегия, която преди години беше прелюдията на едно от най-ужасяващите етнически прочиствания в съвременната история на човечеството.

Първата част от епизода не повдига въпроси само у един председател на ВКС и шепа ВСС представители. Парламентарно представени партии, президент, медии, че даже и избиратели също не виждат нищо нередно в кафепиенето на баш прокурора на републиката.

Втората част е разглеждана като шегичка. „Що пък да не се снима човека с едно „Хайл Хитлер“ поздравче? Той само си се шегувка. Кой знае какви снимки в такъв контекст имам и аз…“ е нормата. Това само по себе си не е изненада. Все пак в България „Циганите на сапун!“, „приятелското“ отношение към ЛГБТ обществото и прочутото „българско гостоприемство“ към бежанците всекидневно доказва колко право се слави Исуса Христа на Територията.

Третата част би трябваше да предизвика обществото към погнуса, а СЕМ към прилагането на закона в най-голямата му твърдост. Но не би. На тези медии не им е за първи път и както изглежда няма и да им е за последен. Българинът просто обича да ги чете, да се информира и да ги цитира не само във Фейсбук, но и в офиса, че и у дома.

Един от първите актове на новоизбрания президент беше да предложи да се отнеме правото на глас на българите в чужбина. Да, същия този генерал Радев, който базираше предизборната си кампания на инклузивност, родолюбие, съдебна реформа и още няколко подправки. Вече избран обаче той не иска се заеме с риенето на правосъдната кочина, но няма нищо против от родолюбец да се превърне в „патриот“. Човек е голям колкото шапката му нали, г-н Радев?

Повече от десетилетие един друг генерал е пръв сред всички българи. Неговата партия бие всички други само не и на последните президентски избори. Той строи магистрали с неговите две ръце, галят го папи и комуникира на английски както Динко Господинов на български. Но избирателят си го харесва и си го гласува, щото ходи до морето по магистралата. Българинът е голям колкото шапката му нали, г-н Борисов?

Българинът не вярва на медиите. Всички били един дол дренки и всички лъжат. В същото време обаче, умира да чете статии с помпозни заглавия от минимум два реда и да ги бодне на стената си във Фейса. Една и съща новина получава коренно противоположни представяне и анализи зависейки от факта дали принадлежи на един успял млад мъж или не. Правописните грешки са ръководен фактор при всички обаче.

Вчера приятелка отиде до Студенстки град и отбеляза, че там никой не се интересува от политическите и правосъдни скандали от ежедневието. Сигурен съм, че и в Плевен, Тутракан и Петрич е така. Иначе как ще си ги избираме тия у парламента всеки божи път? Еле пък правителство с участие на бивши доносници, ченгета и хора изповядващи арийското превъзходство.

Демократичният строй дава шанс на мнозинството да управлява. Когато гласоподавателят гласува за липсата на каквато и да е логика в евтиния популизъм или пък за малопишковци с крайно десни убеждения, значи това е което иска. Може и да не разбира напълно, може да не е образован, може размерът на пишонката му да го удря в главата, но изборът си е избор.

Малцина, от тези които се борят отявлено със статуквото останаха в България. С времето те или ще млъкват или ще емигрират. Може би няма и да изчакат 2020 за да видят дали българската икономика ще продължава да бъде задвижвана от кохезионните фондове. Тях шапката отдавна вече ги стяга.

Въпросът е кога ще я стегне тази на българската демокрация. И кога ще хване окончателно пътя…

Copyright © 2017 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.