В дните непосредствено след първи тур на нашите и резултатите от американските президентски избори, започна да се пише много за елити по света и у нас. Двама от най-уважаваните от мен български блогъри подеха темата също. Божидар Божанов започна с поста “Самоувереността на интелектуалните елити” веднага след като разбрахме, че Доналд Тръмп ще е президент, а Валери Шварц направи ретур на следващия ден с  “Hикой не е казал, че елитът не може да е глупав”. И двамата автори засягат доста интересни за мен теми, които с удоволствие бих обсъдил с тях на каса баварска бира. Може и Пиринско, ако все още не са го развалили.

Но аз искам да погледна върху елитите от друга гледна точка – тази на нашето ежедневие.

Питали ли сте се как точно формирате мнението си за това за кого ще гласувате? А за човека, когото показват по телевизията? А за това нещо, дето хем било бира, хем сок от бъз?

Всички черпим информация чрез медиите, разговори с приятели, колеги и роднини и/или от социалните мрежи. Колко от тях считаме за елити? Всички, някои и никой. Но за да съм по-ясен, нека погледнем един по един всеки от трите медиума за формиране на мнение.

Медиите

Не знам дали сте забелязали, но 5 минути след публикуването на статия тип “ЕКСКЛУЗИВНО И САМО В ПИК:” страницата показва, че вече е прочетена 150 000 пъти. Ще кажете “Уау!” или “Ничего себе!”, според склонността ви да боготворите един или друг президентски замък. В същото време, не чак толкова “ексклузивни” медии публикуват статии изобличаващи корупционните практики на някой държавен служител и  трудно надхвърлят 50 000 прочитания.

Разбира се, далеч съм от мисълта да вярвам, че Агенция ПИК не добавя ръчно няколко нули към цифрите на всяка от страниците си. Кой би си помислил такова нещо, нали?

Същевременно американските флагмани на журналистиката като “Ню Йорк Таймс”, “CNN”, “Уошингтън  Поуст” и много други през последните 18 месеца повтаряха първо как Донълд Тръмп няма да стане кандидат на Републиканската партия, че после Клинтън ще го помете на изборите и накрая всички са в състояние “А сега накъде?”.

Интересни перспективи, нали?

Медиите вече не са това, което бяха. Не са елитът определящ мнението ни чрез редакционни статии заемащи гражданска позиция, журналистическо разследване последвано от съдебна призовка за нарушителя или пък трезво мислещ прочит на определено събитие. Те са вече елитът на “ЕКСКЛУЗИВНО”-то, “(Снимки+Видео)” и “Само в”. Това е, което гражданинът иска да види и прочете. Той иска да раъбере, че светът около него е такъв не заради него, а заради някой друг. Колкото по гротесков, комичен или трагично лъжлив, изкривяващ реалността или просто измислен е материалът, толкова е по-консумиран.

Такива материали доведоха до Брекзит, до Доналд Тръмп и до “Цачева срещу Радев”. Разбира се, не само, но разбирате какво искам да кажа.

Разговори с приятели, колеги и роднини

Дали ще е бай Иван от петия етаж, който преди 10-и е бил Професор по Химия в Селскостопанския Институт, дали ще е Мария, която е била цял  живот главна счетоводителка в Балканкар до момента, в който са го приватизирали, или пък баща ви, който си е мислил, че работи върху последна дума на технологията проекти в ДЗУ, всеки има мнение. Някога са били елит, но отдавна вече не са по смисъла, който сами са влагали. Животът им предлага коренна промяна на статуса (в почти всичките му измерения). И като всяко нормално човешко същество, те търсят възможност да изкажат болката и разочарованието си. Много от тях търсят и “Спасителят на България” на всички възможни избори. Други отиват при децата в чужбина. Трети просто се затварят в себе си.

Има и такива, за които написа Божидар – мислещи се за “настоящият елит”. Те гледат на нещата глобално, четат и се опитват да направят нещо за да приличаме повече на Запада, а не да връщаме “бай Тошовото време”. И те търсят “Спасителя”, но всъщност повечето имигрират.

Всеки един от тези хора е елит при определянето на мнението на друг човек, било то вкъщи, на работното място или на маса (а в някои случаи и под нея). Всеки един от тях със своето мнение – запад срещу изток, капитализъм срещу социализъм, православие срещу…всичко останало и т.н. И за да аргументират доводи си, цитират признатите от него елити – медии, приятели, колеги, роднини или социално мрежи.

Социалните мрежи

Решаваш, че е време да си вземаш малка почивка от тежките сметки в Ексел и отваряш Фейсбук само за малко. Виждаш, че приятелят ти Иван, който живее в Лондон, е споделил последното обръщение на кандидата Трайчо Трайков за правосъдната реформа, отваряш, четеш и се връщаш обратно там от където си тръгнал. Само че, вече под поста на Иван има показани още няколко статии под надслов “Тези истории може също да ви харесат”. И там вече четеш заглавия като “Виж колко пари взе Трайчо за да защитава България”, “Да си припомним защо Бойко уволни Трайков” и “Само в ПИК: Радан, който подкрепя Трайчо… (СНИМКИ+ВИДЕО)” и си казваш “Абе и тоя Трайков излезнà един…!”

Признай, че ти се е случвало! Ама честно!

Тук вече елитът, определящ мнението ти, е алгоритъмът на социалната мрежа Фейсбук. Той не прави разлика между Дневник, Блиц или сайт на името на домашна птица или инструмент на дървосекач. За нега няма значение качеството на журналистическия материал. Важното е да има ключовата дума Трайчо Трайков, да е прочетен еди-колко-си пъти досега и да не фигурира в листата на блокирани страници.

А Туитър.. О, Туитъре, ти елите на правдивата и обективна информация! И ти си един “Преоблякъл се Илия, та па в тия.”!

Нещо като обобщение

Елитът се определя от този когото питаш. Това дали са “умните и красивите” или “обикновеният отруден българин” зависи от желанието ти да четеш повече “Медиапул” или “24часа”. Доналд Тръмп е номер едно във вътрешността на Щатите, докато Клънтън е фактор по крайбрежията.

Идеята ми е, че елитите не са твърдо тяло, а многопластово и постоянно в движение течно състояние, а и в много случаи газово такова. Те не са самоопределящи се в истинския смисъл на думата. Те биват определяни от други – от хората около тях, медиите, социалните мрежи, политинжинерството и още доста други неща. Но те не са елити, защото сами се назначават на този “пост”.

За пример можем да посочим “сериозната конкуренция” кандидатите за президент на Република България. Г-жа Цачева бива посочена от себе си и шефът ѝ в българската политика и бъдеща “майка на нацията”. Г-н Радев за единственият борец срещу статуквото и поръчител за разследване  на нещо наречено “кемтрейлси”.  И двамата са елит сред своите почитатели. Съвсем скоро един от тях, ще е избран за представител на цялата нация и нито един телевизионен дебат не би могъл да промени този факт (за мое огромно съжаление). Дебатът може да определи само с колко гласа единият ще бъде пред другия. Донякъде. За същото ще помогне близък твой приятел, колега, роднина и Фейсбук.

Елити, какво да ги правиш!

Copyright © 2016 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.