Преди почти две години и половина, бях от тези имали възможността, честта и щастието да стоят изправени, а по някое време даже седнали, насред Орлов мост в нашата столица. Помня този момент сякаш беше вчера. Докъдето ми стигаше погледа виждах море от себеподобни желаещи рязка промяна в политическия, обществен, че даже и икономически живот на България. Усещането беше просто невероятно, много повече от самата гледка.

Днес, ден след местни избори, референдум за електронно гласуване и изявата на един белокос тип с меко казано нетрадиционни морални ценности, аз не мога да спра да си мисля за демокрацията в социалките.

Какво имам предвид под “демокрация в социалките” ще попитате… Ежеседмично получавам покана да участвам в някакъв протест във Фейсбук, дали на местно столично ниво или на общонационална почва. Ежеминутно виждам някой да показва колко е ербап във Туитър иронизирайки статуквото и обещавайки да емигрира. Даже и в ЛинкдИн вече започнаха да се появяват постове по въпроса за този вид магданоз. Един лайк, един ретуит, един злъчен пост…и си изложил гражданската си позиция.

За мен не е учудващо, че много получиха оргазъм при вида на удара по лицето воленово или пък последвалият шамар зад врата. Напротив, очаквах го… За съжаление. Държава, в която всичко следва безумно абсурдна алогичност, в герой се превръща всеки, който декларира, че има желязни топки. Лесно е да удариш шута докато ръцете му са вързани. Още по-лесно е да покажеш среден пръст докато адресатът не е всред погледите вперени в теб. Още по-лесно е и да получиш оргазъм от тази своя ментална мастурбация.

Наясно съм, че съвременните технологии предлагат широк набор от инструменти за изразяване на личното мнение. Същите тези технологии могат да бъдат използвани и за упражняване на демокрацията, какъвто беше един от обектите на вчерашният ни вот. Уви, за мен е пределно ясно, че не сме дорасли нито за първото, нито за второто. Дали защото на масата не и пука и няма желание да гласува, или защото е по-лесно да се плюнчи човек онлайн, вместо да застане пред Народното събрание и да настоява за промяна докато тя не дойде (и сам не започне да работи за нейното скорошно пристигане, де). Тези технологии биват и толкова лесно интегрирани в стратегиите за манипулация на обществото от типа “Рипни Калинке, да тропнем!”.

Тази същата демокрация живяна в социалките е поводът на белокосият нисък мъж да прави такива провокации. Демокрацията в социалките е и причината начело на България да е едно блед копие на Кралят Слънце. В много отношения тя има и причинно-следствена връзка с екзистентността на моделът #Кой.

А колко беше романтично, преди почти две години и половина, да седи човек насред Орлов мост и до где поглед стига да вижда желание за нещо повече от иронизираща снимка във Фейса, остър туит, или пък жлъчен блог пост… О, времена! О, нрави!

ПП. Авторът (аз) също често прегрешава в това отношение. Нуждата от промяна е осъзната.

Copyright © 2015 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.