Някак мимолетно почти измина втората година на блогването ми тук на български. 2014-а беше всичко друго, но не и това, което очаквах от писането ми на роден език. Много неща, които планирах не се случиха. Исках да пиша повече за това, което ми харесва в България и нейното общество. Така и не остана време и настроение да го направя. Изгубих се в дебрите на отделянето на внимание на политиката и една от най-грозните черти, която българското общество показва в последните години – разделението на расов и сексуален принцип.

След случая в село Розово, където седемнадесет (11 възрастни и 6 деца) сирийски бежанци, след като си бяха наели съвсем законно къща, бяха прогонени от съселяни кичещи се с българския флаг и гръмки възгласи за чистотата на етноса и обществото, публикувах „Аз съм българче, срам ме е от мене…” Постът получи широк отзвук и беше препубликуван на интернет страниците на OFFNews, ClubZ, Ureport.bg и още няколко места. Беше видян или прочетен няколко десетки хиляди пъти и получи множество коментари от „патрЕотичен” характер с немалка доза изобретателност при избора на квалификации по мой и бежански адрес. За съжаление истинската причина за написването на този текст си остана без промяна. Голяма част от българското общество продължава да заклеймява хората търсещи по-добро бъдеще за себе си и децата си като „ислямисти”, „джихадисти”, “чалми”, „рязани пушки”  и други още по-обидни фрази. Същевременно българското правителство почти довърши стена по продължението на границата с Турция за да може да сме сигурни, че в България със сигурност няма да влизат „нелегални” имигранти, а само такива, които са намерили чалъм по втория начин да се окажат в страна от Европейския Съюз. Не остана и следа от това, което ме бяха учили докато бях чавдарче и пионерче – прословутото гостоприемство на българите.

През април 2014-а Реформаторския Блок публикува видео клип, който зае идеята от една американска кампания целяща да накара хората да дадат гласа си на изборите и да не бягат от отговорност. „Мрънкане, Реформаторски Блок и Направи Избор” беше моето мнение в следствие на ширещото се анатемосване на РБ в социалните мрежи. Хора и акаунти се надбягваха да търсят договори за използване на авторско право между Блока и PSA. Други откровено и открито не приемаха никакво мнение различно от пълното осъждане на видеото. Реформаторския блок като че ли също не беше единен в изявленията на своите членове. Това също наля масло в огъня и групи световните и български учени все още се опитват да разберат кой е прав и кой крив.

Третият най-четен мой пост на български за 2014 е „Гейовете в Парка на Свободата” отразяващ мнението ми за също така прословутата българска толерантност. Този текст беше предизвикан от ширещата се анти-гей парад пропаганда в медиите и социалните мрежи. Месеци след като публикувах този и други постове по темата за хората с различна от „православната” и “чисто българска” сексуална ориентация си дадох сметка, че толерантност не е правилната дума. Съвсем по-екзактна такава би била разбиране. Такова не се наблюдава в мнозинството от членовете на българското общество, според което никой няма право да иска повече от това, което му е разрешено – т.е. да се крие вкъщи, така както народът си крие инвалидите, психично болните и други определени като „непълноценни” и „срам ни е” граждани на Република България.

Бира вдясно” беше същевременно израз на приятната изненада от срещата на българската диаспора в Мюнхен с един български политик, фотоочерк и това какво сподели Радан Кънев . След като този пост заема четвърто място в класацията от най-четените ми постове за 2014-а година, то май не съм само аз този, които беше впечатлен, че някой се интересува какво мислят българите в чужбина за политическата ситуация в родината. Дай боже, повече политици да последват стъпките на Радан!

Думите, които употребяваме имат значение. Те носят много повече от своя смисъл определен в българския тълковен речник. Някои от тях са способни даже да изградят определена конотация сами по себе си. „Хомосексуалист, хетеросексуалист и бисексуалист влизат в един бар…” целеше да покаже точно това. Явно е съвсем нормално един хора да бъдат наричани хетеросексуални или даже бисексуални, но други – хомосексуалисти. Ей така, с леко натъртване, че да няма недоразбрали. Не ме интересува какво правят Гошо и Пешо когато са сами. Същото се отнася и за Цеца и Мичето. Честно казано, не виждам нищо различно между предните две двойки и тази на Ваньо и Ани. Всички са хора и това е основата, на която мисля че трябва да поставим всичко в обществото. За мое съжаление не виждам много други разсъждаващи като мен докато проверявам Фейсбук или разговарям с някого по време на отпуск в България.

С това приключва вашата класация на петте най-четени постове писани от мен. Явно имаме много работа за вършене и в политически и в чисто човешки план. Твърдо вярвам, че никой няма право да разделя хората на база цвят на кожата, етнос, вяра, сексуална ориентация и т.н. Те трябва да се делят на “добри и лоши” според  указаното в конституцията на Република България и НПК, както и със съответната свършена добре работа на правоохранителните и правораздавателни органи на държавата. Тук бих искал да отбележа и скорошното изявление на министъра на здравеопазването Д-р Петър Москов след поредното насилие над екип на Бърза помощ. Неговото дискриминационно, сегрегационно и антиконстуционно изказване относно българските роми е изключително знаково и само оставката му би показала истинското желание за реформи. За мен, един министър носи определена обществена отговорност, която не позволява подобни изявления дори и в момент на силни емоции. Не на ромите като етнос трябва да се търси сметка за извършените побоища, а за престъпилите закона и посегнали на лекари при изпълнението на служебния и човешкия им дълг. Тръгнем ли по пътя на расизма и разделението, от там нататък разстоянието до много случки от историята на човечеството е една погрешна стъпка, една искра, един погрешен жест или артикулация. Всичко зависи от нас и всеки трябва да мисли няколко стъпки напред преди да говори или действа.

Весело посрещане на Рождество, Коледа, Ханука и Нова година! Желая ви една по-добра 2015-а, изпълнена със здраве, успехи и човещина! Повече емпатичност, разбиране и желание да се адресират и преборят истинските проблеми!

Copyright © 2014 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.