В един чудесен бар „Das Edelweiß” на четвъртия ден от третия месец на 2014 година се проведе среща на българи живеещи в Мюнхен с Радан Кънев – председател на  ДСБ и лидер на Реформаторския Блок.

Тя бе разделена на две части – първата бе около 30-40 минутно представяне на идеите и, аджеба, за какво и кого се бори РБ; втората – въпроси от публиката и съответно отговори от Радан Кънев.

Радан говореше за ситуацията в родината, защо и как се стигна до тук и какво трябва да се направи според Реформаторския Блок за да се излезе от момента на „криза на доверието”.  От страна на публиката в изпълненото заведение имаше много въпроси и почти никой не остана безучастен. Получи се добра и пряма дискусия. Казвам пряма, защото нито въпросите бяха завоалирани и дипломатични, нито г-н Кънев се опитваше да избяга с някакъв общ отговор. Напротив, той отговори на всеки с лично мнение и доколкото е възможно в детайли.

И докато се чуха много питания и по други теми като Украйна, Турция, култура, енергетика и медийна среда, имаше и такива за отношението към ЛГБТ и равните права, арт инсталации с прякото участие на Паметникa на Съветската Армия и други културни наследства. Щеше ми се да си ги бях записал така, както бяха формулирани, защото ми напомниха за плакат на АТАКА циркулиращ предния ден  – голям, с едър шрифт и със съдържание, което те кара да повдигнеш повече от една вежда.

Ще кажете „нищо ново, нищо интересно, нищо, което да не сме виждали или чували досега…”  И може би ще сте прави. Но на мен ми беше едва ли не за първи път. След тринадесет години живот в чужбина, спокойно мога да кажа, че това беше първият случай, в който бях поканен от представител на политическа партия, за да чуя какво има да каже и зад какво стои. Да, десет от тези години прекарах в Китай, който е толкова „далечен” и в пряк и в преносен смисъл. Но е факт, че никой досега не ме бе канил и не бе организирал нещо такова в града, в който живея аз. Още повече, че имаше и хубава бира (тук държа да отбележа, че всеки сам си плати изпитото и похапнатото).

За последните пет години, откакто съм обратно в Европа, съм се наслушал на изявления, пълни с „конкретика” и „екзактност”. На срещата с Радан Кънев се говореше конкретно и на „ти” – без високопарност, словоизлишество и обещания. Говореше се за болестите на българското общество, икономика и политика, а не за симптомите. Ясно, точно и без особено впускане в детайлите на анамнезата. Радан Кънев посочи правосъдието, администрацията и обществените поръчки като част от този тумор. За това, че е интервенцията по отстраняването на карцинома се нуждае от дълъг процес на лечение и възстановяване.  Няма да се опитвам да преразказвам думите му. Те са заложени в голяма част от вече описаните намерения и идеи на страницата на Реформаторския Блок.

Докато слушах какво се говори се сетих, че досега съм гласувал точно 3 пъти – два на президентски и един път на парламентарни. И всеки път гласувах за личности, не за партии, макар те (партиите) да бяха и в ляво и вдясно. Всеки път оставах разочарован и докато първите два пъти хората се оказаха не такива каквито очаквах, то последния път изглежда гласувах правилно, но останах непредставен. За това беше важно за мен да отида на срещата с Радан Кънев.  Исках да видя човека за когото гласувах, да се запозная с него и по възможност да си поговорим. Последното много не се получи, но бъдещето е пред нас. Все някъде пак ще ни се пресекат пътищата.

Искам да има промяна. Промяна към по-добро. Не за мен, а за семейството и приятелите ми и за българските граждани като цяло. Честно казано, не ме интересува политическата окраска на хората, които се опитват да внесат промяна – гледам само това, което предлагат и поставят пред обществото за разискване и допълнително усъвършенстване.  В Еделвайса не чух безпочвени обвинения срещу политически конкуренти, не чух, че племенницата ми ще получи таблет от държавата догодина като тръгне на училище, не чух и дума за „матряла”. Чух конкретни идеи за опит да се постигне тази промяна към по-добро. И ми хареса.

Г-н Кънев, не знам какво ще се случи в следващите няколко месеца или години, но благодаря за тази среща! Имах нужда от малко нормалност. Ще продължавам да ви следя и когато дойде денят на изборите, ще реша.

Ето и малко снимки от срещата с Радан Кънев.

Copyright © 2014 Borislav Kiprin. All Rights Reserved.